„Най-познатата и най-първата икона,
без която църквата не може, гръцкият trimorfion, deisis,
представя Спасителя, Мария и Йоан Кръстител, отнасящи
молитви към него; двете строфи на Bogurodzica представляват
нещо като потвърждение или обяснение на такъв Deisis”
Александър Брюкнер, История на полския език
Bogurodzica е текст по-скоро теологично-догматичен, отколкото образно-поетичен. Потенциалът на религиозния катехизис, съдържащ се макар само в двете най-стари строфи на песента, е необикновено сгъстен. Та нали още инициалното Theotokos (Богородица), както я нарича Св. Йоан Дамаскин, съдържа в себе си цялата тайна на избавлението. Това, че Bogurodzica не блести с визуални асоциации, не означава, че нейният текст не съдържа скрита иконичност със собствено структурно-семантично пространство. Самото изпитване и изживяване на sacrum, което Bogurodzica моделира чрез категориите на посредничеството, е изразени чрез езика на пространствените характеристики, същия този език, който „нагледно” експонира иконата, иконостаса, светилището. Слизането на Исус в бездната и Неговото възнасяне на небето отварят за всеки човек пространството на пътя, пространството на диалога и избора. Именно в тези пространства Bogurodzica, както и Deesis (молитвата с помощта на посредничество) поставя образите на Посредниците – Мария и Йоан Кръстител.
„Bogurodzica Dziewica” (Богородица дева) – апострофата, с която започва песента, е отправена „до” и „към” адресата, обърната в посока към него. Още в тази реторична фигура са събрани две емблематични думи, съдържащи неразбираем за хората парадокс, тя води до експлозия на вяра, освобождава пътя на молитвата, същевременно придавайки и посока. Отпраща ни по следите на Богородичното Възнесение, към събития, които могат да бъдат разгледани като митични (в контекста на неповторимата си първоначалност), моделиращи около вертикалната ос пространството на молитвата и посредничеството. Молитвеното движение „оттук – там” е движение отдолу нагоре.
В средата на 4 век Св. Ефрем Сирийски назовава Мария Посредничка, а през 12 век Бернард от Клерво пише: „По Божията воля, нищо не владеем, което не е минало през ръцете на Мария”. Това „прехождане” съвършено предава позицията на посредничката Майка, позиция, обърната към хората (долу), както и към Бог (горе). Двойното съотнасяне отговаря на двупосочното посредничество на Мария – чрез молитвата и милостта.
Цялата действителност на посредничеството има два основни аспекта – онтологичен и динамичен. Мария и Йоан заемат онтологичната позиция на посредника: Мария – „избрана измежду девиците”; Йоан – „най-великият измежду родените от девица”, ситуирайки се между Сътвореното (свързващото с ангелите) битие и несътворения Sanctum. Bogurodzica изразява тези мисли езиково, със семантични и граматични изрази на свързаност и зависимост: „Bogurodzica Dziewica”, „Bogiem slawiena”, „Matko zwolena”, „Twego Krzciciela” („Богородица Дева”, „от Бога прославена”, „Твоя Кръстител”). Динамичният аспект на посредничеството в Bogurodzica изразява пласта на „молитвено движение” – направлявано от апострофата и диалогичната прагматика на молбата: „zyszczy”, „spuści”, „napełń” (спечели, спусни, изпълни). Чрез действието на посредниците, песента се издига нагоре в посока Христос. По този начин се създава моделът на посредническия диалог, който може да се изобрази във формата на триъгълник. Този триъгълник, опрян върху основата („долу” – „към нас”) съединява двата и края с върха ( „горе” – „божеството”) с векторите на посредниците. Молитвените думи се носят от посредниците Мария и Йоан. Точно тази пространствено логична фигура реализира Deesis.
Седмият Вселенски Събор окончателно (в каноничен, а не в догматичен смисъл) решава един от най-важните за християнството, особено за източното, въпрос – спорът за култа към образите. Неговите решения по силата на обстоятелствата се отнасят и до идеята за посредничеството. Без победата на иконопочитателите, не би се стигнало да разцвета на изкуството на иконостаса. Именно в иконостаса, в самия негов център „повдигащата завесата” Източна църква поставя Deesis.
Терминът Deesis (Deisis, рус. Deisus) означава просителска молитва, която имплицира вярата в силата на застъпничеството, на светите посредници: първите „молитвени икони” откриваме още в катакомбите от първите векове на християнството – това са молитвени портрети на посредниците. От V в. в ролята на Застъпничка влиза Мария, но скоро до трона на Христос застават двама застъпници – Божията майка и Кръстителят. През Х-ХІ век този мотив влиза в иконографията на Страшния съд. От ХІ в. този мотив заема централно място в иконостаса. Композицията Deesis е била поставяна над входовете, в абсидата на светилищата, в гробищните параклиси, там, където съдържащата се в нея идея за застъпничеството се свързва хармонично с идеята за границата и прехода от сферата на profanum към сферата на sacrum.
Основната композиция на Deesis, т.н. Deesis trimorfon се състои от три образа: Христос на трона и стоящите до него от двете му страни Мария и Йоан Кръстител. В Русия, особено в Новгород, а по-късно и на източните полски терени, триморфонът Deesis се разраства и постепенно започва да включва нови фигури – ангели, апостоли, църковни отци и т.н. Същевременно целият иконостас разширява размерите си, достига значителната височина, която наблюдаваме в църквата Св. София в Новгород. Към централния орден Deesis са прибавени нови „действащи лица” – светци, пророци, патриарси. Всички тези фигури са молитвено обърнати към Центъра – Христос. Едва в контекста на иконостаса Deesis придобива пълния си смисъл на увенчаване на многопластовата и многогласа молитвена симфония и съзерцание на sanctum.
В разширения си вариант Deesis може да съдържа до седем фигури. Христос в центъра седи на трона фронтално, обикновено на фона на вписани една в друга сфери. Дясната му ръка, чийто пръсти представляват монограм с неговото име, благославя, в лявата ръка държи евангелието с думите: „Не съдете според външното и привидното, но издавайте справедливи присъди” (Йоан, 7, 14) или „Аз съм светлината на света” (Йоан, 8, 12). От дясната страна се намира Майката, най-често полуобърната към зрителя, наведена, със сплетени за молитва ръце. Йоан Кръстител заема симетрична позиция от другата страна на трона. Тази система има каноничен характер, макар че, например в Западна Украйна Deesis се среща под друга форма – близо до трона на Христос стоят Архангелите Габриел и Михаил, а по-далече от тях са Мария и Йоан. Срещу тях в седемфигурния Deesis се намират фигурите на апостолите Петър и Павел. Позицията на Мария и Йоан до архангелите подчертава само техния статус на посредници, онтологичната им и функционална граничност. Мария, която е дала живот на Христос „без участието на мъж” (непорочното зачатие) слага именно чрез това началото на новото сътворение. Йоан е всъщност „най-големият измежду родените от жена”, но „по-голям от него е най-малкият в царството небесно” (Матей, 11, 11). Той увенчава традицията на Стария завет и е Праг и Порта към Новия завет. Всичко, което е старо, е отправено чрез Йоан Кръстител в очакване на Месията от Новия завет, всичко, което е ново, е обърнато с молитва към Христос чрез Мария.
Когато се гвори за Deesis, се изтъкват правилата на композиционната симетрия, изравняващи както онтологичната позиция на Мария и Йоан, така и тяхната функция на посредници. В същото време тези функции са разграничени и в известен смисъл асиметрични. Това явление безспорно може да бъде забелязано в двете най-стари строфи на Bogurodzica. В първата има обръщение към Богородица чрез Христос, а във втората към Христос чрез Йоан. Очевидно и Мария и Йоан са универсални посредници, но ролите им на посредници не са еквивалентни. Христос като човек (в своята човешка природа) зависим както от Майката, така и от Йоан (в акта на кръщението). Както пише Сергей Булгаков, Христос не може да покръсти сам себе си, без да наруши човешката си природа затова е имал нужда от Кръстител, както е имал нужда от майка, която да го роди като човек. Пред лицето на Бога-отец и Светата Троица, Мария и Йоан заемат подчинена, второстепенна позиция.
Апострофата, обърната към Богородица в първата строфа на песента, използва земния образец на майчинството за да изрази връзката с Христос, тя е обръщение към майката по повод на Сина. Молитвата, насочена към Христос във втората строфа се опира на модела на „ритуалния преход”, каквото е Кръщението и се обръща към него чрез Йоан. Асиметрията на релациите между Христос, неговата майка и Йоан в двете апострофи може да доведе до основна функционална опозиция между: майчинството, даващо право на съществуване (Мария) – кръщенето в река Йордан, идентификация на това съществуване ( Йоан).Тази опозиция може да има онтологичен и символичен характер. Парадигмите Витлеем и река Йордан определят не само историческите функции на Мария и Йоан Кръстител, но също и тяхната теологично-литургична интерпретация. Булгаков пише, че основна функция на Мария е да приеме Бог (богоприятие), а Йоан да срещне Бог (богосретение), среща в името на цялото човечество. Както виждаме както Мария, така и Йоан добиват правото на посредничество, но съобразено със „земнитеобразци” тяхната функция спрямо Христос се различава. Майката може да ни даде сина във всички модалности на този акт („спечели за нас, спусни към нас”), Йоан може да посредничи за неговото познаване. („Ето го божия агнец”), в срещата и контакта с Него. Съответно, молим Богородица за дело, действие, активност – реална и екстровертна, а Йоан молим за среща-разговор на нивото на звучащото, и преди всичко носещото смисъл слово („чуй гласовете ни”, „изслушай молитвата”, „изпълни желанията ни”). Майката призоваваме: „Спечели за нас”, „спусни към нас”! Важно е да отбележим, че в първата строфа и апострофата Мария е първо непосредствен адресат на молитвата, нейното посредничество се проектира в акта на реализацията на молбата. Нейното изпълнение предполага движение в една посока: от горе на долу. Във втората строфа ситуацията е по-сложна. Йоан тук не е краен молитвен адресат, а само посредник в етапа на самата молба, спомагащ за нейното движение нагоре, а не само за нейната потенциална реализация. Чрез него молим Христос:
„чуй гласовете ни” („usłysz głosy”), „изслушай молитвата”(„słysz modlitwę”), но също молим за изпълнение „свише” – „изпълни желанията ни”(„napełń myśli”), „благоволи да ни дадеш” („dacz raczy”). Както се вижда, различията в конструкциите на двете строфи са значителни. В първата доминира активността на Майката от типа „горе-долу”, във втората имаме структурата на диалога, с променливост на посоките – „долу-горе” и „горе-долу”.
Мария е по-тясно свързана с пространството „горе”, но нейната активност е насочена надолу -„спусни към нас” („spuści nam”). Йоан пък сякаш е поставен между земята и небето, свързан е и с „горе” и с „долу”. „Земните образци” Витлеем и Йордан много могат да обяснят. В това отношение отново помагат теологичните разсъждения на Булгаков. Мария напълно преминава на небето – тялом и духом, за сметка на това мощите на Йоан почиват на земята (за което говори и мотивът, свързан с намирането на главата му) чак до всеобщото Възкресение той участва в небесната слава само духовно, като ангел, а телесно остава свързан със земята. това е двупосочна връзка не само интенционално, но и онтологично (тяло-земя, дух-небе).
Нека да се вслушаме внимателно в молбите, която се издигат чрез посредника Йоан – „чуй гласовете”, „изслушай молитвата”, „изпълни желанията ни”. Тази връзка не може да бъде случайна, тя е много последователна семантически. Замисълът на твореца на iBogurodzica идва от теологията на евангелието и литургията. Йоан Кръстител по изключителен начин е свързан със словото, мисълта, гласа. Той е пророк: „Йоан свидетелстваше за него и силно викаше (Йоан 1, 15). Той е приятел на Жениха, който „стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на Младоженеца” (Йоан, 3, 29) Зове и слуша...Тогава чудно ли е, че литургията нарича Йоан „гласа на словото” и че за него се отнася пророчеството на Исая „Глас на едного, викащ в пустинята” (Матей, 3, 3), че теологията нарича Кръстителя „глашатай на човечеството”, излязъл да срещне Месията?...
Учудване и възхищение ражда проникновеното четене на Bogurodzica, песен, която с малко думи, с истински изкусна поетична форма предава много прецизни теологични истини. Какво да кажем за Deesis?
Позициите на Майката и на Кръстителя се различават като цяло от другите фигури в Deesis, не само по малката дистанция спрямо Христос, но и по статичността си. В момента, когато ангелите и апостолите се приближават към трона, Мария и Йоан вече са потопени в молитви. Докато другите светци формират сякаш дворцова свита, носеща дарове, Мария и Йоан са протегнали празните си длани към Христос, на височината на благославящия му жест. През 10 в. Мария и Йоан са заемали места, обратни на по-късното им положение. Майката била отляво, а Йоан от дясната страна на Христос. Тъй като Deesis, поместван в иконостаса, по-рано е бил в темплона откъм западната страна, а олтарът е от източната, то Майката се е намирала от южната страна на Христос, Йоан от северната.
Съобразно сакралната символика, от южната страна на храма са представени иконографски теми от Новия завет, „защото в него се е родил Христос – слънцето на истината”, а пък дясната страна са представени иконографски теми от Стария завет. Така че в тази първоначална форма на Deesis Йоан Кръстител е бил свързан със света на Стария завет, като пророк, който огласява идването на Исус. А Мария участва в Новия завет чрез своето майчинство. Така е било отначало. Какво е довело до смяна на символно пространствената хармония? Дали това е преходът от римски към еврейско-гръцки символичен код на посоките ляво-дясно?
В някои от вариантите на Deesis Йоан стои до трона на Христос, издигнал молитвено само едната си ръка. В други варианти я държи спусната, разгърнал своето Евангелие на думите „покайте се, защото близко е царството небесно” (Матей, 3, 2) или „И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън” (Лука, 3, 9). Да не забравяме че Йоан седи до Христос, придържайки към него Евангелието, отворено на думите: „Не съдете по външност, а съдете с праведен съд” (Йоан, 7, 24) и „Защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери” (Матей, 7, 2).
Едва сега забелязваме: двата текста със своята близост, пространствено и духовно се свързват в едно слово, в едно напомняне, в едно учение. Йоан Кръстител (Матей 3, 2) и Христос (Матей 4, 17) започват своето учение именно с тези слова, които са записани на свитъка, който Йоан държи в ръцете си “Покайте се, защото близко е царството небесно!” Това е есхатологично слово. Защото посредничеството на Йоан и в Bogurodzica и в Deesis отграничава „земното пребиваване” от „живота в райската обител”(в последните стихове на песента). Йоановото свидетелство позволява да се види в песента молитва с есхатологично звучене на един новопокръстен народ. Ако не самата Bogurodzica, то нейният първообразец може би се е появил в атмосфера на миленаристично очакване за повторното идване на Месията, реактуализирано многократно в средновековната религиозност.
Колко различно звучи в светлината на това мислене молитвеното „Спусни към нас“ („spuści nam”), „спечели за нас” („zyszczy nam”). Освен есхатологичния, то може да има и евхаристичен смисъл. Мотивът Deesis се изписва и върху евхаристичните чаши. Върху сребърна чаша от Преславския събор (12 в.) над фигурите на Deesis се вижда надписът: „Пийте от него всички, това е моята кръв, пролята за вас и за опрощението на вашите грехове!” Съществува иконографски синтез на Deesis и Евхаристията – иконата „Нека мълчи всяко творение”. [...]
Изразеният в иконографията на Deesis връзка на Йоан със словото, преди всичко есхатологичното, разграничава функционално неговото посредничество от това на Богородица. В по-късната концепция на вече преобърнатата композиция, Майката заема място отдясно на Христа, следователно се намира близко до дланта, с която благославя света. Тази близост я свързва допълнително с монограмното име на Христос – „Ето, ще заченеш и ще родиш син, комуто ще дадеш името Исус (Лука, 1, 31). Мария е, както красноречиво пише Булгаков „църква, раждаща Бога”. Тя е майка на въплъщението и такава е видяна в полската песен. Йоан Кръстител, стоящ най-близко да Евангелието, е баща на Явлението, Пророк на словото, „църква, която слуша Бога”. Булгаков нарича Deesis „Икона на въплъщението и Явлението”. Дали не можем така да наречем и Bogurodzica? Песен на въплъщението и явлението, песен-молитва за плодовете на Въплъщението (І строфа – чрез майката) и на Явлението (ІІ строфа – чрез Йоан). Това не е само бойна и династична песен, но и универсална, литургична песен на една млада църква, черпеща от хилядолетна традиция.
Цялото пространство на Deesis е просветлено от вътрешния блясък на царствена светлина. Иконата разлиства това пулсиращо злато в цялата гама от цветове на слънчевия спектър. Иконостасът става симфония на Таворската светлина, пречупваща се цветно през разнородните отражения и модуси на светостта. тази светлина разпалват преди всичко лицата на майката и Йоан, защото те стоят най-близо до нейния извор. Целият може да бъде видян като букет от лъчи, извиращи от Извечната светлина, въплътена в Христос.